23 jul 2024, 11:35

** 

  Poesía » Verso libre
132 0 2

 

О, как откликва умът на тез  умно-философски слова,

чужди на  любов и смирение и не по-мъдри от сън.

Как трепва сърцето от близкото нему човешко скудоумие

поднесено на златен поднос. И  не вижда  цялата глупост,

да наричаш ''прозрение'' туй що е  презряно от самия Творец.

 

Гледай как помазани като с елей се движат тез горделивци -

вечно търсещи и ненамиращи. Въртят се в безкраен водовъртеж.

Не чуват отвън тихото потропване на кроткия  Господ Иисус.

Спъват се в Него, ако случайно отворят вратата и се озъртат

във всички посоки. ''Няма никой''  си казват и лягат да поспят.

© Д.и.мо. Кривия Кривак Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вярно е че жегата така ми действа - забелязвал съм го и предни години.
    И другото е вярно.
  • от жегата е това халюциниране ... виждаш и знаеш само, което ти е дадено
Propuestas
: ??:??