Не изливай ти тъгата своя,
че изпълва се с мрак душата моя.
Истината, що носиш, остана в тебе скрита,
напразно моето сърце с поглед пита.
Не искаш да ми кажеш какво ти тежи,
думата подкрепа за теб не важи.
Стоиме двама - гледам те отсреща,
но, уви, мълчиш към мен насреща.
Погледа твой аз търся с очи,
но твоето сърце все така безмълвно мълчи.
Леда, сковал душата твоя, разтопи,
съвземи се и моята ръка хвани. ...