Буренясва градината. Няма я мама
да се кланя на новото стебълце.
Да почиства излишното, да преценява
кое е наред да даде плодове.
Да се радва като за пръв път
на чичопея, презимувал и пак оцелял.
Песента му и днес е без петолиние,
соло за радостчица безкрай.
Няма я мама. Замина далече.
Къртичини никнат на двора сега.
Отвори се облак и дъждец ме облече
с прозрачната рокля на небесна сълза.