19 ago 2007, 1:00

* * * 

  Poesía
840 0 2
 

Умира любовта,

след нея има мъка и тъга,

една голяма празнота...

И пак останала сама,

ще търся път към радостта.

Надеждата ще бъде с мен,

ще бродя с нея нощ и ден

и само тя ще ме крепи.

А ти - далеч, далеч бъди,

не искам да си тук до мен,

душата ми да бъде в плен

и все да ме объркваш ти,

да смесваш клетви и лъжи...      

Със мене всичко е до тука

и намери си една друга,

която да ти вярва и мечтае,

че с тебе вечна любовта е.

Bърви и щастието си търси,

за мене просто забрави.

Аз имам своите мечти,

за тях не си ми нужен ти.

© Надя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • бъди с мечтите си мила!
  • Браво Много хубав стих! Най-много ми харесва краят, точно така трябва да се разсъждава
Propuestas
: ??:??