* * *
Обострената същност...
Заоблената сладост...
Потайното обичане...
Небето - късна благост...
И онзи див,
копнежен,
задъхан плач на птици...
Онази недостатъчност,
с която ме обичаш...
Греховното ни вричане...
Гнездо -
солени същности...
Безкрайно дълго тичане..
И усетът - за късност...
Разхлопаните помисли
и чувства -
наобратно...
Потоп -
нелепи комикси -
в минутите - от злато...
Рутинното мълчание-
обреченост - "Не мога!"
Безумно състояние...
Защо
не казвам "Сбогом"?!?
© Донка Василева Todos los derechos reservados