1 jul 2015, 8:59

* * * 

  Poesía
757 0 4

* * *

Обострената същност...

Заоблената сладост...

Потайното обичане...

Небето - късна благост...

И онзи див,

копнежен,

задъхан плач на птици...

Онази недостатъчност,

с която ме обичаш...

Греховното ни вричане...

Гнездо -

солени същности...

Безкрайно дълго тичане..

И усетът - за късност...

Разхлопаните помисли

и чувства -

наобратно...

Потоп -

нелепи комикси -

в минутите - от злато...

Рутинното мълчание-

обреченост - "Не мога!"

Безумно състояние...

Защо

не казвам "Сбогом"?!?

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Има нещо много общо между коментарите ви, в цитираното - също. Убедена съм - душевните ви нагласи са близки, близки - и до моята. Изострената сетивност, която безспорно имате - е дар Божи. И... не се дава всекиму.И още - не всеки се радва на чуждите сполуки./Не че съм направила кой знае какво - просто излях Душата си, а поводът бяха преживяванията на една бивша вече приятелка - усетих ги като свои и сложих думите на листа./ Сърцето ти трябва да е голямо, чисто - като сълза и пълно с Любов, с много Любов! Така, както Бог го е сътворил и както иска. Благодаря - на всички ви!Влади, теб те чувствам особено близък - впечатли ме споделеното в профила ти. Успех на всички!
  • "Греховното ни вричане...

    Гнездо -

    солени същности..."

    Браво! Прекрасно, динамично, много образно.
  • "Обострената същност...
    Заоблената сладост...
    Потайното обичане.
    Небето - късна благост"
    много ми хареса изказа! В краткия стих и загадачното подсказване се крие голяма истина!
    Поздрав и хубав ден!
  • "Онази недостаръчност,
    с която ме обичаш"
    Чудесен изказ в целия стих.
    Браво!
Propuestas
: ??:??