Колко неразказана
тишина
съм побирала в моите
нощи.
Колко дълго би
разказвала
през сънища, недописана
нощем.
Как смълчано стоя преди
всякое съмнало,
път чертае и търсеше
топлината на своето
сбъдване.
Как мълчи в горещи
зеници
и опарва деня до червено
и не спя, и не спя
да разкажа тишината си -
в тленно!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados