Той е някакъв мъж. И почти е поет.
И рисува по мене със думи,
рисува.
Аз пък съм тъжна.
Нямам лист. А молива проклет,
пак се счупи когато не трябва.
Нямам лист, нямам днешни мечти.
Изтъгувах хиляда неслучени мисли.
Той е мъж. И почти е поет.
Иска всички да бъдат в омала прехласнати.
А на мен ми е просто. Разходка по улици,
позабравили моите стъпки. ...