* * *

maikata (Мая Тинчева)
200 408

22 jun 2014, 23:56

Poesía

471 0 1

Като змия денят се сви,

наместо опашка

след себе си повлече

и можене,

и искане,

и знаене...

И стана черен хоризонтът.

На прашния си път

стоя без път -

от толко думи

казани,

неказани,

прошепнати,

изсъскани,

о, боже,

тревяса моята пътека.

А господ се смили -

изсипа дъжд

и злобата отми -

сега съм цяла,

бяла,

чиста,

сега съм аз.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.