10 abr 2010, 17:17

* * * 

  Poesía
1264 0 2

Мълчание

Възхищавам се на твоето мълчание,
на чувства неизречени, които парят,
моят стих е моето признание 
и на думите ще сложа края.

Музиката само нека да остане,
тишината твърде много е пропита
с отзвука на стари колебания,
а въздухът със тайни е наситен. 

Твърде дълго ние с теб мълчахме,
светът и с думи не е много ясен,
безмълвно ти от мен недей изисква  
да мълча - нали жена съм...

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??