10 jul 2012, 11:52

* * * 

  Poesía » Filosófica
858 0 14

 

...и нямам сили да споря,

отдавна не убеждавам...

Не виждам смисъл да моля,

изчерпах се, спрях и да давам.

 

Уви, не поставям условия,

за нищо не обвинявам.

Бях донор, сега пък се уча

душата сама да спасявам.

 

Отучвам се да си мечтая,

не искам и да сънувам...

Но всъщност, в себе си зная,

безцелно не съществувам...

 

Но нямам нужда да пиша

и нямам нужда да плача.

Без страх смирено обичам

съдбата, живота-задача...

 

 

 

 

09.07.2012.

© Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Антоан !
    Признавам си, не ги спазвам тези два реда
  • Мъдро, стискам ти ръка!!
  • Благодаря, че прочетохте и коментирахте-Алина, Елена, Ангел,Чо, Мина, Таня, Нина, Мариана, Маестро и Светлана
  • Мнооого добро!Поздравления!
  • Произведението има СОНАТНА ФОРМА ,тричастно!

    Анлаза ми е личен,рабира се:

    1.Егостичното,до което сме стигнали всички или повечето от нас.

    2.Реалния извод до, който сме стигнали повечето

    3.Оптимизма и призванието ни ,макар за сега да необосновано и неясно!


    Поздравления и успехи!
  • Смирението е пътят на мъдреците...Светъл да ти е, Сиси!
  • Мъдро,Сиси, но ми звучи обречено!
    Животът е най-сложното нещо и трябва да продължи!
  • Създавай и Мечтай за да живееш Сиси!Сърдечен поздрав!
  • Поздравче!И все пак мечтай!
  • Трябва да пишеш!
    Просто трябва!
    Ти го можеш!
  • Поздравявам те, Сиси!
  • Мъдро завършваш стихотворението,Сиси,но не е ли хубаво да се научим да не се отучваме от спасителните мечти?
    Поздрав!
  • Поздрав и за вас Силви, Кадир и Дани!
  • Поздрав, Сиси!
Propuestas
: ??:??