* * *
Виолетова сянка се движи
по скованите улици в
зимния ден.
Небето е мътно,
не свети
и няма никой до мен.
В душата нещо се гърчи.
Любов ли? Тъга ли?
Не зная.
Не искам да мисля за чувства.
Вървя си по пътя – до края...
© Калоян Бинев Todos los derechos reservados