12 mar 2008, 13:18

8 Март ( За Буквите наши!) 

  Poesía » Otra
2431 0 14

8 Март

 

По улици забързани;
пред будките, на тротоара
мъжете са смутени:
"Да, цвете..." - отговарят.

 

От крак на крак, неловко:
("Къде ли да го дяна?")
По кофти от призовка
букетчето ме хвана...

*
Празник?

*

Нима ви стига, скъпи мои?
Нима ви радва?
Всред многодневните прибои -
единствен ден - откраднат?!?

 

Самотен ден, във който
със цвете да ви галят.
Не е единствен? Бройте! -
на пръсти се повтарят.

*
Какво, ако наместо
в един намусен ден,
раздава се без ресто
Човек, за вас роден?

 

И не по празник само;
и не по задължение,
склонил глава пред тебе, Мамо! -
той паднал на колене е?
*
Да...
Може и да бъркам
в преценката си. Може,
но мисъл ме обърква:
"В единствен ден? - Не, Боже!!!"
*
Нима ви стига, скъпи мои?
Нима ви радва?

 

8 март 2005, Бургас

 

 

 

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Искрено!
    Хубаво е, че те има, Симо!
  • Поздрав
  • Хм, доста интересни са въпросите!
    Хареса ми!
  • Откровението на едно мъжко момче.
    Благословен си.
  • толкова хубав стих-- не ни стига, но когато забравят да ни поздравят и за осми март? хубав стих
  • Не,не стига...Браво на мъжките сърца,които усещат жените така
  • Ами Гери го е казала.Благодаря и от мен!
    За миг и аз си казах "Ето, че се завърна към писаното слово!" Уви..., това ще рече, че стиховете ти ми липсват. Поздрав, Симо!
  • Не ни стига,разбира се.
    Още повече, че много пъти това е празник на лицемерието. Да се сетиш за майка си или жената до теб веднъж в годината, протоколно.
    Чудесно си го казал, всяка дума.
  • Не, не съм отново тук, Таня. Няма ги от тогава http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=70545 и не са се връщали нито за миг. Шарен свят
    Потърсих стихчето случайно и се оказа, че съм го пропуснал. Не е велика загуба, но ми се искаше да го споделя.
    Сполайте, които наминахте. И, Гери - аз благодаря, че ви има!

    Маги, иконата ти стои отляво на кандилото ми... във всеки смисъл
    Като събера за фото апаратче, ще ти пратя снимка от прекия ...
  • Благодаря!
  • Не ме радва...не го празнувам...
    нито като жена, нито като майка...
    иска ми се да е винаги така...
    но нали и от Вас мъжете зависи...
    Благодаря ти, Симеон , че го каза.
    с обич, приятелю.
  • Не! Нито ни стига, нито ни радва този единствен ден! Искаме всичките 365, но понякога и този един е показателен!
    Липсваше ни!
  • Определено не ме радва това!
    Цетята с поводи повечето пъти не са от сърце!
    По-трудно е в сивите делниците да се чувтсвташ
    обичан и да получаваш внимание!
    Поздрав!
  • Интересни въпроси задаваш. Жените се раздаваме цял живот и сякаш един ден в годината не би могъл да го компенсира... Този стих е реверанс на истински човек. Благодаря ти.
Propuestas
: ??:??