В сърцето ми отрова вливаш,

               но не спираш -

               защо постъпваш с мен така!?

               Отдавна аз, аз теб обичам,

               но не зная

               кога ще разбереш това!?

                            Обичах те и те жадувах,

                            очаквах те и те бленувах,

                            а ти така и не дойде!

                            Сега си сам и остаряваш,

                            но мен така и не забравяш

                            във залеза на дните си.

               Когато нещо не върви

               и много, много те боли -

               за мен спомни си ти,

               за мен и миналите дни.

                                       Любов една несподелена,

                                       отхвърлена и забранена

                                       на прага ти стои без глас...

                                       В душите ни тя нека тлее

                                       и двама ни тя пак ще сгрее,

                                       когато аз не съм до теб!...