* * *

19 sept 2007, 14:35

Poesía

475 0 3

Луната поглежда ме любовно

и нежни думи ми мълви.

В любов обрича ми се безусловно,

да и вярвам ли, кажи ?

Но защо ли да я лъжа,

защо и нея да я боли,

дори когато я погледна,

не виждам нежните и очи...

Сърцето ми замръзнало е силно,

дори нейната светлина не ще го разтопи.

Нямам избор, ще стоя и чакам

някой, който ще успее да го разгори.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.