Душата ми отлита горе в небесата,

понася се високо, някъде далеч от теб...

И със всеки сантиметър по-нагоре

става по-ранима.

И започва да се мъчи тебе да намрази,

затуй, че любовта, която ти даваше, погази

и започва силно да кърви...

След себе си оставя ярка диря

и сякаш чака да я последваш ти.

И остава толкова самотна,

рее се сама в безкрайността.

Няма с кой да се порадва,

няма с кой да сподели любовта.

Загубена завинаги,

обречена  на самота,

лети и търси сатаната

да стане негова жена...