25 may 2007, 7:45

* * * 

  Poesía
653 0 3

Една сълза се стече,
втора я последва,
трета май задава се,
в самота налегнала.

Бавно се редят,
без да има смисъл -
гордостта упреква пак
обърканата мисъл.

Несгодите посрещат
със стиснати юмруци,
мъжете като плачат,
не издават звуци...




Това стихотворение не е мое. Написано е от братовчед ми, който по принцип не се занимава с поезия, в момент на вдъхновение.Помоли ме да го публикувам и аз го направих, защото смятам, че е красиво.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??