Изглежда че и август е различен –
дъждът и тази нощ не ме отмина
почти до съмване изсипваше проклятия
по видело от теб да си отида...
и не е моя тази утринна пътека
по пясъка притихнала в очакване
вълните не са мои нито изгревът
прелял навън като отпращане ...
дори и август не е същият
като че ли за нещо ме наказва
опитвам се да събера следите ни
а той ми праща дъжд и ги замазва... ...