2 jun 2011, 20:46

* * * 

  Poesía » Otra
525 0 5

Имам още път пред себе си. Неизвървян. Неболедуван.

Несбъднати усмивки в недрата топли на очите ми кълнят,

а в нощите ме чакат птици, с криле от сънища рисувани,

порои нежност в две ръце, жадуват твоите с възторг да напоят.

 

И питам се - защо добри вълшебства вече не се случват,

или пък аз съм сляпа, от толкова очакване на цветни чудеса,

умора беловласа пресече пътя, дългия ми път, куцукайки,

на рамото ù птиче кацна, усмивка клъвна, после... отлетя.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??