Буди се градът в бял кожух,
вятър гони пак мъглата,
носят се снежинки, меки като пух,
от танца морни заспиват на земята.
Зад големия стобор тогава
заскача мъничко врабче,
на снежния човек се подиграва,
че имал каменно сърце.
Изведнъж две момчета приближават,
носят прашки в ръка,
клетото врабче раняват,
пада то окървавено на снега. ...