Обичам тишината, обичам самотата,
обичам да плача и ти да не знаеш.
Обичам да легна, в кълбо да се свия
и тихо със длани сълзите да трия.
Обичам, когато дъждът ме намокри,
когато усмивката детска изтрие...
Защо ми е нужна? Не ща да се върне,
когато няма кой да ме прегърне.
© Любомир Георгиев Todos los derechos reservados