23 dic 2014, 21:34

* * * 

  Poesía
333 0 1

Затварям очи и те виждам -

млада, нежна, красива.

Бивша спортистка -

животът в бинтове те зазижда.

 

Защо? Какво се случи?

Зажадняла душата едва ли

отговор ще получи!

 

Запомням те -

стенеща, викаща, молеща,

нека всичко отмине!

Лош сън. Съдбовни минути

при нас връщат те!

 

Отново дишаш! Жива си!

Благодаря ти, Боже!!!!

 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Васе, Бог е Велик и никога не ни забравя.
    Най-много се радва като му благодарим. Ти си направила най-важното!Много хубаво стихотворение и актуално!Истината е при Него!
Propuestas
: ??:??