Остана нещо скъсано във мен -

от тъмната горчилка на съдбата,

от битките, които не спечелих.

Пречупи се в мен нещо и изплака.

В душата ми задраска като куче,

заблъска се като ранена птица

и да живея с него се научих –

нали и с болката дори се свиква...

А нямам сили с него да се боря -

от всичките предателства, от мрака

останах без крилe и нямам броня,

очите ми без слънце ослепяха.

Душата ми не струна е, а пустош,

в която се надбягват ветровете.

И никнат в нея само черни бурени.

А още искам да покълне цвете....