Илияна83 (Илияна Димитрова)
61 185
15 ago 2007, 14:30

* * * 

  Poesía
413 0 5
Този живот е голяма измама -
уж, че го имам, а него го няма.
Ту тук, при мен седи, после изчезне -
щастието винаги бяга от мене.

Само понякога тихо си плача.
Какво ли от туй, че аз нищо не знача?
нима има човек безгреховен
в този тъй гаден свят и лъжовен?...

И аз съм човек ,хей, чуйте ме, хора!
Вижте ме, тук съм, и аз съществувам!
Чуйте ме, моля Ви, дайте опора!
Покажете ми, че и аз нещо струвам!

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Предлагам ти заглавие: "И аз!"

    Усетих болката ти. Продължавай да пишеш!
  • Просто бъди себе си!!!
    Поздрави
  • Ти наистина съществуваш Илиянче,но не плачи,не хленчи,усмихни се,харесай себе си и покажи на всички около теб,че си значима и талантлива!
    А светът е такъв,какъвто искаме да го възприемем!
    Браво за стиха!Продължавай ,но с усмивка!
    Поздрав и прегръдка!
  • Благодаря!!
  • Поздрави мила!
    ПОЩА!!!
Propuestas
: ??:??