gorqna (Горяна Панайотова)
63 32
1 jul 2007, 19:49

* * * 

  Poesía
548 0 4
Обичам те,
но в мене грее зима,
а лятото вали като снега.
Аз мога да избирам да те има,
но мога също да те отрека.

Обичам те,
но в мене зрее пролет,
а есента разцъфва в цветове.
Аз мога да те викам, да се моля,
но мога и да бъда като лед.

Обичам те
във сянката на рая.
Обичам те
на ада във дъжда.
Аз мога да те проиграя,
тъй както мога да те задържа.

Обичам те
като подземен вятър.
Обичам те
под огнено небе.
Макар и да прегръщам свободата,
аз мога да обичам с векове.

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво , Горяна - аз мога да обичам с векове - прекрасно казано!
  • Обичта като плетеница от възможности... много интересно и красиво казано. Прекрасен финал. А този подземен вятър ме разби.
  • Най-важното и прекрасно нещо е ... че обичаш! Можеш да ми вярваш! Затова и аз искам да ти пожелая само едно - бъди обичана!
  • чудесно стихотворение, Горяна
Propuestas
: ??:??