* * *

1 nov 2009, 21:24

Poesía » De amor

618 0 0

И моля те, обичай ме,

поне сега,

сред цъфналите маргаритки на живота ми.

И моля те, подай ръка,

вземи ме с теб на дълго пътешествие.

И нека старите, порутени летища,

и тъжни гари със стени от спомени

да бъдат наш дом -

тих, но тъй обичан,

във който да се връщаме понякога,

когато мракът във душите ни се спусне,

и само любовта ни води като факла,

сред тъмните води на общите ни спомени…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.