Една сива котка играе със топка хартия.
Бута,
разкъсва
и дърпа,
подмята я както вълните безпомощна лодка
и я захвърля.
На улицата.
До кофите.
Във калта.
Сред тъмните локви.
Лъскав джип размазва парчето.
То е мръсно и грозно.
Като тъмно петно на потника на бездомник.
Котката го побутва.
Разочарована.
Отегчена.
Тя извива гърба си и си отива.
Черен плъх подушва парчето. Пикае.
Луд пияница премрежено блуждае.
Плюе върху хартията.
Той крещи.
И на улицата.
И на хората.
И на локвите.
И на небето.
И на целия свят.
На света не му пука.
Изчезва във гъста мъгла.
Хартията се гърчи размазана.
Мъртво петно....
 

Сутрин е.
Улицата е суха.
Беден клошар повдига боклука и вади тютюн.
Той си свива цигара в онова мръсно парченце от нищо.
То пищи, докато изгаря.
За последно.
То е купчина от размазана пепел...
Ние всички сме просто хартия..
Тази улица.. тя е живота.