Илияна83 (Илияна Димитрова)
61 185
15 ago 2007, 12:12

* * * 

  Poesía
490 0 6
Денем ти разкъсваше сърцето ми,
нощем аз със сълзи го лепях,
за да бъде цяло и да те обича...
Колко ли години пропилях?

Денем ти отравяше душата ми,
нощем аз лекувах я със страх
да не спре да диша, и тогава
да забравиш, че за теб живях.

Денем ти ме удряше не с удари,
а със най-горчивите слова.
Нощем - изморена и отчаяна,
триех синините от това.

Денем страдах, нощем се лекувах;
денем плачех, нощем спрях да спя.
Пет години спрях да съществувам
и кажи, кой страда от това?

Само аз и само зарад тебе
спрях да виждам светлото в деня.
Спрях да чувствам обичта на другите.
Спрях да се усмихвам на света...

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Предлагам ти заглавие: "Спрях да се усмихвам"

    Стихът ти е въздействащ!
  • Благодаря на всичкир отделили от времето си за да ми напишат тези хубави думи
  • Страницата на живота не е една, прелисти следващата, там ще прочетеш всички онези неща, които искаш да ти се сбъднат!
  • Много тъжни пет години!
    Но вече са минало предполагам!
    Остави ги след себе си,разгърни таланта си и продължи!
  • Колко болка и колко много любов!Велико е да обичаш!
  • Това не трябва да те отчайва,
    а да те накара да разбереш,че не е
    дошъл края на света и да отвориш обятията си
    за да гоприемеш такъв,какъвто е!
Propuestas
: ??:??