17 abr 2011, 23:52

* * * 

  Poesía
709 0 0

Непозната на себе си,

на хиляди слънца,

на възглавницата някоя

поглеждам - същата 

ръка спи до мен.

Очите ù, чертите ù -

същите - само

бледото сърце в

тъмницата проблясва.

Да я събудя ли?

Не бих могла,

тя е омагьосана.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??