gerrda (Геновева Христова)
408 4496
9 jul 2007, 9:22

А. 

  Poesía
653 1 4
С нова болка посрещнах деня
и събудих се в огнена зима,
и веднага повярвах в нощта,
и повярвах, че пак ще те има.

Много мисли и страх, и тъга
се преливаха в мене до лудост,
и не вярвах им, смях се сама
в безболезнена куха самотност...

Не разбрах, че светът те боли.
Че далечен си, че просто те няма...
Обичта ми пак ме следи -
невъзможна, несбъдната, бяла...

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • бяла...
  • Прекрасни са стиховете ти Гери!!!Коментирам тук,защото това е последното,което чета.Прави ми впечатление това,че отрицателните емоции превалят.Усмихни се!!!Погледни-новото начало е пред тебТи сама си го казала в един от стиховете си.
    Поздрав и прегръдки!!!
  • Хубаво!
  • Хареса ми!
Propuestas
: ??:??