5 ago 2009, 15:31

А... 

  Poesía
463 0 3

Не ми повиши тон

от нечовешко уважение.

Не ме предаде и не ми остави

самота тежка.

Не ме удари със силните си

ръце.

А очите си затвори.

Не съм си мислил никога,

че ще си този, най-жестоко ме наранил.

Плача, никога толкова дълго.

Животът ме подведе.

Влязох в ужаса,

шок да ми даде.

 

 

                                                                                           Г.Ф.Т

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??