21 abr 2008, 18:56

А аз се превръщам в ангел  

  Poesía » De amor
718 0 2

И

нито мразя вече,

и

нито презирам,

любовта ми,

несподелената,

остана далече

и

не намерена,

и

по мъка

ненадмината...

А

аз се превръщам

във ангел,

който очаква

своята вечност

в бяла светлина

и

одежди в бяло -

лунни лъчи

на раменете ми -

нежно покривало...

И

нито мразя вече,

и

нито презирам...

Любовта ми,

несподелената,

остана далече

и спомените ми

за нея

постепенно губят

своя цвят и смисъл,

защото

се превръщам във вечност

и любовта безмерната,

споделената,

вечната,

е моя вече

и мое ново начало,

и

аз се превръщам

в ангел бял,

завладял

небето,

необятното,

цялото,

и очакващ

да прегърне

споделената,

вечната,

всеопрощаваща

любов,

защото ТОЙ

е до мене вече

и не ми дава

да бъда от НЕГО

безкрайно

сама

и безкрайно далече,

защото

оставам

само негова

и друга

ничия...

 

Lina Vira Assa Amy

 

© Евелина Аврамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??