27 jul 2007, 16:30

А бе, женски истории… 

  Poesía
735 0 3
Часовникът звънна.
Нима е съмнало?
Слънцето ми се усмихва отвън.
Надигам се плахо, и
стигам до мивката някак си.
Плисвам шепа вода върху себе си -
и отивам да правя традиционната чаша кафе.
После сядам отвън на терасата,
отпивам от чашата – обожавам горчиво кафе.
Но… удоволствието е еднократно.
После тичам обратно към кухнята,
леле, закуската - мляко и сандвич, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??