22 ene 2011, 13:18

А колко малко ни е нужно 

  Poesía
767 0 3

Защо ли в мен и в тебе даже
се сбират облаци, вали...
едва ли някой ще ми каже
защо понякога горчи..

Защо понякога е тясно
и, сгушен в някой ъгъл скрит,
ти търсиш в мене свойто място,
аз в тебе своя звезден миг,

но, въпреки това, не знаем
как този път да съкратим
и, мислейки, че туй е краят,
ний все мълчим, ний все мълчим...

А колко малко ни е нужно
и колко много при това..!
Не се осъмва в ложе чуждо
без чувството за самота.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??