15 ene 2008, 16:09

А мислех, че е приказка 

  Poesía » Civil
1015 0 36
Ще ти разкажа приказка за себе си.
То бе отдавна, в стари времена.
Аз бях като във приказка измислена,
придворна дама с името ,,жена''!
      
Следвах те по всички твои празници
и смеех се, когато ме боли.
При тебе всичко свършваше с безчестие
(във нощите със други) призори!
          
И мислех си, че всичко е измислица,
като във приказка от детски времена.
Но приказката се оказа истинска,
(боли, когато срещнеш самота)!
...........
Сега е друг светът и друго време
и като всяка приказка със хубав край,
поставям кръст на миналото време
и моят свят от днес ще бъде Рай!
 

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??