За тебе можех да напиша,
най-влюбените мои стихове.
Харесваше ми да не дишам,
от твоя дъх да взимам приживе...
Но ти умря. Във мен те няма повече.
Не вярвах болката, че може да убива.
Изтръгнах, сякаш плевелно си коренче -
на вид уж крехко, а плодът изгнива...
Сега съм стрък над пустош, извисен.
С попарени листа надежда,
но аз ще избуя във този свят студен,
а ти ще бъдеш вид, изчезващ... ...