А навън вали!

28 jul 2013, 18:58

Poesía » De amor

751 0 1

А навън вали

и вятърът бучи.

Във стаята глас ехти,

глас на хиляди съдби.

А навън вали

и сърцето ми скърби.

Във стаята глас ехти,

глас на разбитите съдби.

И навън все така вали,

а болка душата ми рани.

Във стаята глас ехти

и повтаря "Умри, умри!"

Навън спря да вали

и вятърът вече не бучи.

В стаята нищо не ехти

и в гърдите - нищо не тупти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.