3 jul 2007, 20:09

А повече от всичко казваше, че ме обичаш… 

  Poesía
789 0 7
А повече от всичко казваше, че ме обичаш…

Реши така, и тръгна си безмълвен
от моя свят – невидим и непридвидим…
Отивай си! Ден, два ще ми е тъжно
и споменът за теб в сърцето ще тежи…

След толкова безсънни нощи -
 едва ли мога със сълзи да го залича.
В душата ми отвори рана,
която дълго време ще кърви.

Все казваше, че ни е твърде рано…
И ето днес – замина си, уви…

Уж беше силен - не намери изход,
а знаеше, че неизвестното ни предстои.
Уж беше силен, но тъй не ме погали даже със очи,
а повече от всичко казваше, че ме обичаш…

Превърна ме в мълчалива сянка,
в дъждоносен облак.
Удавих се в собствените си сълзи.

Не чакам… И не вярвам да се върнеш.
Макар да искам, макар да търся причина,
която да те убеди,
че трябва да се зърнем, поне за миг…

Накара ме да те желая, да се влюбя в теб.
Заклех ти се в любов, която днес горчи…
И после… ме захвърли…
И само раната остана да кърви в сърцето…

А повече от всичко казваше, че ме обичаш…

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • РАЗБИТИТЕ ИЛЮЗИИ,СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БОЛЕЗНЕНИ...
    ХУБАВО СТИХОТВОРЕНИЕ,НО МНОГО ТЪЖНО.
  • Златна Нели, усмихни се, назад тъгата остави.Да е светло на душата ти!
  • Хей, повярвайте, ще живея!!! Не забравяйте, че това е само стих!:|||
  • Не се предавай на болката и тъгата,а смело събери сили да продължиш нататък!!!
  • Тъжно е, Нели...Но животът продължава.
    Силна бъди!
  • Благодаря, Танечка, но засега - това е ситуацията...
  • Силен,искрен и до болка тъжен стих!
    Не унивай скъпа!
    Май няма жена не изминала тази пътека!
    Поздрав и сила!
Propuestas
: ??:??