Не ставам за сънуване -
опаки са всичките ми краища.
Не съм за песен.
Солфежно аранжирам
всяка вечер масата.
Не ставам и за приказка.
Приказките ги разказвам пълнолунно
и някак все обърквам края.
И вместо жабата да се превърне в принц,
принцът става жаба.
И ми е толкоз опако на дланите,
че сънищата ги превърнах във мълчание.
Листопадът стана всесезонен.
Възкръснах не от мъртвите,
а мъртвите възкръснаха...
Живея с мъртъвци във мъртво време,
а навън е пролет.
Съмва се...
И паля цигара
и пия кафе....
А принцът сънува
блато, пълно със жаби...
© Полина Todos los derechos reservados