И пак е вечер... На вън дърветата
със Вятъра се любят...
Отдават и последения си лист...
А те, листата... въртят се, като пеперуди...
Той, Вятърът, нещо им говори –
а пък те шептят...
А аз съм у дома. Есенно притихнала,
И искам Душата твоя да погаля там дълбоко,
където още не е пипнато...
Но трудно е ...
И затова докосвам с пръсти плахи
Тялото... ...