А сега накъде?

А сега? Накъде ли да тръгна?

Пак да  зяпна с проклета уста

или само с поклон, без да мрънкам,

да избягам от кривия свят,

щом не случих сред толкова хора

да намеря по-сходна съдба,

щом не чувам сигнал за тревога -

оглупява безмерно светът.

Безразличен е всеки за всичко

и треперят за хляб и подслон,

а с ненужните мисли във срички

си подпират долап на балкон

и живеят безгрижно и просто -

без смисъл, без порив, без ред.

Ще си тръгна. От днес не ме бройте,

не мечтая да бъда поет.