А сега накъде?
А сега? Накъде ли да тръгна?
Пак да зяпна с проклета уста
или само с поклон, без да мрънкам,
да избягам от кривия свят,
щом не случих сред толкова хора
да намеря по-сходна съдба,
щом не чувам сигнал за тревога -
оглупява безмерно светът.
Безразличен е всеки за всичко
и треперят за хляб и подслон,
а с ненужните мисли във срички ...