А сълзите са солени...
Стичат се бавно… засъхват…
А очите уморени,
затварят се… и болката попиват…
И морето е солено и пенливо...
В него хората своята болка оставят…
Сега то ме гледа свенливо,
мъчи го тъгата… хората го забравят…
Заставам на колене пред него...
Моля се да се върне…
“Море, ела… не се натъжавай…
Море, има кой да те прегърне!” ...