13 feb 2005, 17:29
А теб те няма
В пламъка на свещта те търся
и гасне бавно пак нощта ,
а утрото е вече близо.
Побързай да си дойдеш у дома.
На масата кафето ти изстива
и кучето поглежда към вратата,
цветята от балкона все надничат.
Луната догорява. А теб те няма.
и гасне бавно пак нощта ,
а утрото е вече близо.
Побързай да си дойдеш у дома.
На масата кафето ти изстива
и кучето поглежда към вратата,
цветята от балкона все надничат.
Луната догорява. А теб те няма.
© Венцислав Йорданов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Красиво е!Помисли за римите(съвет от поет с много грешки)
-
"Луната догорява. А теб те няма.."6
-
Романтичен, нежен и истински МЪЖ. Пишеш кратки стихчета, но са изпълнени с много искреност и чувства, които забелязвам.
-
Трогна ме очакването на цветята, надничащи от балкона! Поздравявам те!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
