Стихотворението е посветено на всички хора, намерили щастието в живота си, доволни от това, което имат и това, което са направили. За всички онези, които намират радост и в най-малките неща и не търсят нещо голямо, което да им оправи настроението. За тези, които вярват в чудеса и тези, които сами си ги създават.
Аз летя. А ти летиш ли?
Сред лилавите облаци, пропити с дъх на парфюм.
Над полята зелени и нежния шум на вълните морски, солени.
Аз се смея. С мен ще се смееш ли?
Сред палячовци оплезени, облечени в цветен костюм.
Сред цветята, нехайно разпръснати и след смешния филм с вкус на бонбонен,
разтапяш се в устата, локум.
Аз крещя. Нима ще ме спреш?
Сред звуците на космическа мелодия,
зареяна в дъга от ноти.
Сред тътена на кръв във вените и рапсодия, написана от музикални роботи. ...