Зная, че не бива да не пиша в рими.
Написах тоя стих, за да кажа, че го има.
И недей да четеш тоя стих с други хора,
защото пак няма да разберат за какво говоря!
И не си мисли че го написах за тебе.
Извинявай, така се разтоварвам.
Не ми остана много, на което да се радвам!
Имаш себе си - дали това е най-доброто,
когато другите ти хвърлят сълзите в окото.
Погледи празни, мечти, сбъдващи се в зелени цигари.
Аз зная, че ти знаеш, че аз зная.
Дали ще мога да изкарам до края?
Кажи черно-бял ли съм, кажи, ревал ли съм?
Животът ми е факт, а досега, кажи, живял ли съм?
Назад не ходя, а напред, кажи, вървял ли съм?
© Боби Бруте Todos los derechos reservados