Тъжно ще ми бъде, щом отново пред теб застана аз.
Тъжни ще са първите минути и първият ни един час...
Ще се вълнувам може би, ще треперя цялата
и гласът ми явно ще трепти.
След това ще се отпусна - отново ще бъда АЗ.
В искрени разкази ще се впусна, а ти ще ме слушаш в захлас.
Ала вината в мен ще проличи, не бих могла да скрия...
Ще ме издадат двете ми очи и истината пред тебе ще разкрият.
Че и теб, но и друг обичам вече, желая го, ценя го и таз вина ми пречи.
Ще ми пречи, както някога да бъда - непринудена, спокойна, тиха...
Не бих се чувствала достойно и какви ли хора биха...?
Ще ми бъде хубаво - признавам! Ала как сърцето си на две да разделя? ...