24 sept 2007, 13:15

А то току-що започна... 

  Poesía
631 0 0
Бърза мисъл сред всичко като сън,
едно дете се събужда от светлината.
Дали и то пак ще е свободно навън,
когато отново трябва да е в тълпата?

Не знаеш, как да реагираш на хората,
защото всеки те гледа различно.
Но и не трябва да спазваш това,
защото днес имаш кого да обичаш.

Ако можеше само за миг
да проследиш в небето дъгата,
да видиш целия спектър на света
и да усетиш живота в ръцете си.

Бързи спомени състезават се пак,
тук тихо заключени тайно в главата ти.
Черното перде пада и отново е мрак
и детето не намира радост в нещата си.

Не знаеш как се е стигнало до тук,
хората обаче знаят и не ще те оставят.
И постоянно искаш да си някой друг
и всички, които те мразят, да те забравят.

Ако можеше само за миг
да усетиш разликата
между светлината и тъмнината,
да осъзнаеш къде се намираш.

А то току-що започна:
днес бе първият ден в живота
на ослепялото бедно момче...
И сега то гледа в точка,
как ще се пребори с живота си,
без над себе си да има небе?

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??