24 ago 2008, 17:16

А утре... 

  Poesía » De amor
1280 0 11
А УТРЕ...
Посоките останаха без пътища...
Сам съм скитник по неволи.
Полета сиви и оголени
откраднали са всички сънища...
Светът просъсква и догаря.
Душата с въглен чер зачерква
безлюдна стара черква,
тежка порта с дим затваря.
И чувам само как обидени
гнездата борят се със жиците -
днес бездомни ще са птиците. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??