30 ago 2007, 12:10

А вещите 

  Poesía
650 0 8
 

Притварям вратата, прозореца и

мислите.

Вечер е...

Не искам да си призная,

но понякога се нуждая от приятели.

Струва ми се, че вещите оживяват

и се заканват да ме залеят

с предметността си.

Чувството за самота сред уюта на дом,

създаден за живот, но превърнат в приют

за превъзпитани души, е страшно.

Страшно е да носиш душа,

защото един ден

разбираш, че тя се е превърнала

в проекция на собствената ти телесна същност,

в атрибут за величественост,

"златен пирон", побит на дълбоко в тялото.

Спокойно мога да си я окача

на врата

и да се хвърля от някой мост.

Със сигурност ще потънем.

Вярно, и това си има предимства -

днес вече все по-трудно се намират

камъни по мярка.

Та си мисля,

(понеже понякога мислите ми не кротуват)

ще е хубаво, ей така, просто да грабна телефона

и да завъртя някой номер -

имам ги много.

Дори ми се е случвало да набера първите цифри.

После

поставям слушалката обратно.

На кого и да се обадя...

Ще излезе, че се сещам за тези, приятелите,

само когато са ми потребни.

И какво ще кажа?!

Ей, здравей, как си... аз иначе съм добре, но понякога

ме плаши  прииждащия шум на вещите...

От време на време... коляното  скимти,

Белег, че ще вали...

Дните намаляват с още един...

Накрая блъсва безмълвие.

Звън.

Да... кой е... здравей... толкова години минаха...

Аз... живея, въпреки, че...

когато грижите се скупчат в ъгъла на стаята...

О, Мери Попинз... тя отдавна... нали знаеш...

от пълнолетието до сега е тази помъдряла сигурност,

дори за сенките ни - че сме възрастни.

А вещите...

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен тъжен стих!Поздравления!
  • Наистина Маги, вещите остават и след нас, може би,за тези които ще ги притежават /или съхраняват/ после,това е още един начин да не ни забравят,но представете си,колко много парченца душа,сме вградили в тях...и какво ли е останало след това!?Поздрави на всички и прегръдки!
  • Едно голямо БРАВО!!!
  • Поздрав!
  • има6 голяма дарба...много ми харесва стила ти и това е много оригинално 6
  • Много хубаво.... Поздравления! Хенри
  • А вещите......
    За съжаление те остават и след нас , Марси, надживяват по правило живота ни. Прекрасен стих, миличка.
  • Страхотно е, Марси!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??