12 jun 2009, 9:36

А видиш ли ме... 

  Poesía » De amor
960 0 5

                                Споменът като кошута

                                разлиства в моята душа...

                                Истината, от никой тя нечута,

                                че за теб бих пребродила света.

 

                                В сънищата ми поне да беше идвал,

                                малко радост там да ми дадеш...

                                ... и пътя към сърцето ми намерил,

                                не на прага, а вътре в него да се спреш.

 

                                 А видиш ли ме в небето

                                 нощем аз да крача,

                                 погали до теб детето

                                 и недей за мен да плачеш.

 

                                 Че животът - Да, игра е,

                                  в която героите са двама,

                                  но уви, съдба това е

                                  и не ще се срещнем вече, Няма!

© Брияна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??