А времето сякаш е спряло...
край мене цари тишина...
ъглѝте на бялата стая...
до* мене стените влекат...
Естествено... нищо не чувствам...
стените се движат към мен...
и скоро смъртта ще ме има...
тя сякаш държи ме в ръце...
И... ето... самотен умирам...
гостувах на тази земя...
Докоснах ли всъщност живота...
е късно да питам сега...